МАГАЗИНЧЕ НА ДРЕБНО

комедия

Действащи лица:

Леля Славка – продавачка на магазинче на дребно

Ясен – мъж на средна възраст, кандидат гурбетчия

Леля Цеца – вечно недоволна пенсионерка

Лили – внучка на леля Славка

Ники – гадже на Лили

Данъчен инспектор Стоименов

Данъчен инспектор Столиков

Данъчен инспектор Сточуков

Крадец – крадец на дребно

Първо действие

Рано сутрин. Магазинче на дребно, облепено с предизборни плакати. Пред него слабичък мъж на средна възраст- Ясен - се е свил от студа. На сцената излиза леля Славка- едра, пълна жена на около 60 години. Вижда плакатите и плесва с ръце, неприятно изненадана.  

Леля Славка: Мискини. Ошарили  ми магазинчето. Божкее, като великденско яйце го ошарили.

Взира се възмутено и пак пляска с ръце.

Леля Славка:  И никой не дойде да ме попита. Ей, лельо Славке, може ли? Не може ли? Лепили, маскарили. Хайдути такива!/ посяга да ги скъса, после се отказва/  Няма закони в тази държава, няма. Ох, да бях ги хванала, щяха да видят те закона на леля ти Славка. /вижда Ясен/  Ясенчо, що си станал толкова рано, мойто момче? Хляба ще докарат чак след половин час.

Ясен: Чакам тук… един приятел. Какво има, лельо Славке?

Леля Славка: Какво има ли? Ошарили ми магазина нощес. Виж бе, виж! Лепили плакати, като че ли са тапети.

Ясен: Да не са ти повредили нещо?

Леля Славка: А, че повредили са, Ясенчо. Репутацията са ми повредили с техните…Ццц....Колко й то могазинче, бе Ясенчо. Пък виж, що мутри са налепили. Утре ще ги изберат. Вдруги ден ще ги гътнат. На третия ден ще ги натирят в затвора. И магазинчето ми ще заприлича на полицейска сводка. Ти откога си тук?Не  видя ли кои бяха?

Ясен: Аз като дойдох  всичко беше налепено. Даже  нямаше какво да правя и тях гледах.

Леля Славка: Че какво им гледа толкова? Всичките сурати еднакви. Твоят приятел, Ясенчо, скоро ли ще дойде?

Ясен: Трябваше вече да е тук.  Аз … ако ти преча.

Леля Славка: Ами, пречиш. Я влез  на топло, че сутрин е много студено!

Ясен се врътва и взема един голям куфар. Влизат в магазинчето. Леля Славка го гледа любопитно.

Леля Славка:/сочи му една пластмасова маса/ Седни ей там! Аз като няма хора, все там сядам. Дай го този куфар тук да не ти пречи! Той много тежи, бе Ясенчо. С камъни ли си го пълнил?

Ясен: /уклончиво/ А…той…

Леля Славка: /скрива го зад тезгяха и все още очаква Ясен да даде някакво обяснение. Той обаче мълчи/ Много хубав куфар. И аз съм продавала такива. За дълъг път са екстра.

Ясен: / с нежелание/Стават.

Леля Славка: /едва сдържа любопиството си/ Бе тръгнал си ти за някъде. Седни де! Защо се притесняваш? От леля си Славка ли? Ууу като, че ли не се познаваме. Я по едно кафенце да изпием! Аз тъй, сутрин дорде не изпия едно кафенце, не ме бива.

Ясен сяда на едно столче до пластмасова маса, а леля Славка носи две кафенца.

Ясен: Не вреди ли на кръвното?

Леля Славка: Че кой ти гледа кръвното? Ммм… много силничко съм го направила днес. Ама го бива. Нали, Ясенчо?

Глътва набързо кафето и става. Ясен притеснено се надига.

Леля Славка: Ти  си пий, не бързай! Мене не ме гледай! Аз.... всеки ден..... едно и също.

Заема се  с обичайната си работа. Бърше прах, подрежда стока, мърмори си.

Леля Славка: Гледай колко прах! Един ден да не минеш с парцала и става фермани да пишеш. Кой е този твой приятел? От квартала ли е?

Ясен: / уклончиво/ Не е.

Леля Славка: Ще наредим сега сапуните… Вчера ми донесоха  сапуни, Ясенчо. Много изгодно. Евтини и миришат на хубаво. Те, бабите, туй искат. Та кого каза че чакаш?Да не е  онзи, русолявият, дето  все на вересия кара. Аз исках да ти кажа, Ясенчо, да не се водиш с него. И теб ще завлече. То един човек като свикне…

Ясен: Не е. Той.. позакъса нещо… със закона.

Леля Славка: Знаех си аз. Още като не си плати цигарите, разбрах що за стока е.  Тю, пък като го погледне човек, какви честни очи има. Ти, Ясенчо, да не гледаш  в очите!

Ясен: Защо бе, лелю Славке? Хората казват, че очите били огледало на душата.

Леля Славка: Сигурно, но обърнато с краката нагоре. Ти като обърнеш един човек с краката нагоре, какво виждаш,  Ясенчо? Голия му дирник. /лукаво/Да не е някоя…

Ясен: Какво?

Леля Славка: Питам да не чакаш и ти някоя?

Ясен: Не, не. Нали ти казах? Чакам един… колега.

Леля Славка: Питам, защото много гювендии се навъдиха. На Гинчето от седмия етаж, на онова русото, нейният избягал. Представяш ли си, на стари години? С една…да не ти разправям. Дъщеря може да му е. Ама като ви чукне хормона........Твоята , защо не дойде да те изпрати с този тежък куфар?

В магазина влиза стара жена

Леля Славка: Наспа ли се, Цецо?

Цеца: Какво ти спане? Внукът цяла нож къканижи, пък снахата спи, не става. Ей тъй, на, да го погледне./тайнствено/ Славке, сега като идвах, без малко да се сблъскам с един бандит.

Леля Славка: По какво го позна,  че е бандит, мари Цецо?

Цеца: Познах го аз. Един такъв черен, опулен. Гаче ли са го стиснали за гръцмуля.

Леля Славка: Че то сега всеки втори ходи със стиснат гръцмул.

Цеца: Аз ти казвам, че беше бандит. Обирджия.

Леля Славка: Нещо взе ли ти?

Цеца: Какво имам аз, че да ми вземе. Виж, от твоя магазин... Той трябва да беше тръгнал за тебе. /вглежда се във витрината/На тази наденица колко й е килото?

Леля Славка: Четири лева. Там пише.

Цеца: /с възмущение/ Четири лева! Много скъпо, ма Славке! Ей затуй ще те обират те.

Леля Славка:Аз съм гърмян заек. Не ме е страх от крадци.

Цеца: Приказвай си ти, но като дойде…Тези точилките пресни ли са?

Леля Славка: Да заповяда./вади една точилка/ Ей с тая, “ прясната”, ще го посрещна.

Цеца: /гледа многозначително към Ясен и кафето/ Виждам аз, как ги посрещаш. Дай едно кисело мляко, че много бързам днес!

Леля Славка: Ти пък все бързаш. Постой малко на приказка! Нали има кой да се грижи за внука?

Цеца: Има ами. Ако не съм аз, снахата по цял ден ще спи. Ей, не се наспа тази жена. Като му казвам на моя, той вика- детето се будело много посред нощ. Че какво, ние деца не сме ли имали? Посред нощите не сме ли се будели. Но ще ти река, Славке, толкоз заспала не съм била.

Леля Славка: Е, пък ти, Цецо, млади са спи им се. Като станат на нашата възраст, по цели нощи ще бродят като караконджоли насам, натам.

Цеца: Не е то от възрастта. Аз едно време…., а бе , чакай  да ти се карам.

Леля Славка: За какво ма, Цеце?

Цеца: Какво си се накичили като коледна елха?

Леля Славка: /пипа  брошката си/ А, Цеце, че аз тая брошка си я нося откак Бончо умря. Той, бог да го прости, не беше по подаръците, но веднъж за осми март взел, че намерил….

Цеца: Ти остави това! Аз ти приказвам за тия поразници, дето си ги налепила по магазина си. За пари ли, ма Славке? Колко ти дадоха?

Леля Славка: /слага ръце на хълбоци/Не ти ли  казах , Ясенчо, че ще има да патя.

Цеца:/сърдито/ Ти ли си ги лепил, бе? Ти друга работа нямаш ли?

Леля Славка: Не е той, Цецо. Нощес някой ми е облепил всичките стени. Аз като дойдох сутринта, се хванах за сърцето.

Цеца:/подозрително/ И не знаеш кой?

Леля Славка: Че откъде да знам. Нали ти казвам? Нощес е станало.

Цеца: Ами като спиш като заклана. Аз да имах  твоя изглед, щях всичко да зная. Да вземеш да ги махнеш!

Леля Славка: Ще ги махна, Цецо. Ще ги махна. Ама ваджишката много здраво са залепени. То като за всяка власт.Той, Ясенчо, да не бързаше, аз щях него да накарам да ги изстърже всичките .

Цеца: Ааа… не съм казала  всичките. Ти, Славке, моите да оставиш! Защото те ще ни оправят нас.

Леля Славка: Дума няма, Цецо, ние все оправени ходим.

Цеца: Ти чуваш ли какво ти казвам? Ще отида иначе да пазарувам в магазина на Гошо.

Леля Славка: Бе ще ги махна. На честен кръст, но кои бяха твоите, Цецо? Че аз вече взех да се обърквам.

Цеца:  Как няма да с е объркваш? Като не четеш вестници. Като не ходиш по събрания.

Леля Славка: Е, как да оставя магазина. И да се работи трябва.

Цеца: То пък един магазин… на дребно. Ела, ела да ти покажа. Мойте, Славке са най- хубавите. Виж сега, виж!/с присвити очи оглежда плакатите/ Тъй без очила нищо не виждам. Само цветни петна. Окьоравяхме, Славке, окьоровяхме.

Леля Славка: Че как няма да окьоравеем, от колко години все в очите ни бъркат, уж вежди да ни изпишели.

Цеца: Чакай да отида да си взема очилата! Похвалих ли ти се аз? Вчера най- сетне ми направиха очила. Ще  си ги взема и пак ще дойда. Ти да не започнеш, че да махнеш туй дето не трябва. Да ме чакаш, чуваш ли!

Излиза.

Леля Славка: Ууу, проклетия такава. Пак не плати./язвително/ Щяла да отиде при Гошо. Да заминава. Ама стиска ли й? Че Гошо не дава така на вересия. Ти да не заспа, Ясенчо?

Ясен: Не, не мисля, защо се забави този човек?

Леля Славка: Ти нещо… телефон нямаш ли му?

Ясен: Не си го даде. Исках му го аз.

Леля Славка: Че нали ти е приятел?

Ясен: Абе нещо такова.

Леля Славка: Всички сме, Ясенчо, нещо такова. Кога имат сметка от тебе – приятели. После- нещо такова. И накрая - никакво.

Ясен: Ааа, той ще дойде. Може нещо човекът…. Винаги е бил точен.

Леля Славка: Ясенчо, Ясенчо, ти пък точен.  Точни са само като ти вземат парите.

Ясен: Аз парите му ги дадох.

Леля Славка: Какво си му дал? Пари? Сега ще има да чакаш от умрял писмо. Щом досега не е дошъл, пиши го бегал.

Ясен: Ще дойде! Да не съм само аз. Цяла група сме.

Леля Славка: /любопитно/ Каква група бе, Ясенчо?

Ясен: Такава…  за работа… в чужбина де.

Леля Славка: В чужбина?

Ясен: В чужбина…там търсели…работници. Спешно, каза човекът.

Леля Славка: Значи затова си помъкнал куфара.

Ясен: /оживено /Сложих това онова, колкото на първо време. Човекът каза да не носим много. Там ще ни облече.

Леля Славка:  Даниелчето няма ли да те изпрати? Зер надалеко отиваш.

Ясен: Тя…Дането, е на село, лельо Славке.

Леля Славка: Отскоро трябва да е. Кога идва за един хляб?

Ясен: А, има няма от два месеца. Ти как не си чула?

Леля Славка: Не надавам ухо аз на клюките.

Ясен: То да беше клюки…/тихо/ Закъсахме ние.  Много закъсахме.

Леля Славка: Какво толкова е станало?

Ясен: Дъщерята, Сирмето, намериха й… левкемия. Рак, бе лельо Славке.

Леля Славка: Как левкемия? Божеке, горкото дете. Нищичко не съм чула. Ама си викам, защо ли Даниелчето не идва вече за хляб? Да не би при Гошо да ходи? Но да знаеш, Гошо много удря в кантара. Тъй са ми казвали, де.

Ясен: Не, не. Ти ни беше близичко. Какво да търсим при Гошо… /маха с ръка/ Продадох аз апартамента.

Леля Славка: Амии..

Ясен: Казаха можело да се спаси Сирмето, но трябвало операция. 50000 долара, лельо Славке. Продадох го, но то нищо. Капка в морето. Пък жената и детето пратих  при мама на село.

Леля Славка: Село, село, но нали имат покрив над главата?

Ясен: И аз тъй викам на Дането. Няма да е завинаги, я. Тя само Сирмето да се оправи. 

Леля Славка:  Ти, Ясенчо, не даде ли адреса си в някой вестник? Гледам така правят сега. Банкови сметки откриват и хората дават по някой друг лев.

Ясен: Направих, лельо Славке. Направих банкова сметка. Но кой знае колко пари не се събраха. Хората много обедняха. За себе си нямат, та за Сирмето ли? Много се бяхме отчаяли. Но да знаеш има Господ. Дойде един господин. Като бялата лястовица, лельо Славке, като бялата лястовица. Момче, вика, аз пари няма да ти дам, но ще те взема на работа в чужбина. Не ти трябва образование, не ти трябва диплома.  Две яки ръце щом имаш.То аз, лельо Славке, май туй имам само. Добър човек. На много бил помогнал. Пари не искал. Само… за билета… дотам. Нямало как.

Леля Славка: И колко пари ти взе?

Ясен: Понеже..то е бая далеч..та скъпичко, но човекът вика, още първия месец ще си ги върнеш, вика, и после за два три месеца ще събереш парите за детето.

Леля Славка: Та колко казваш струва билета?

Ясен: Бе посъбрах парите дето продадох апартамента и донадих от тия дето дадоха хората по сметката. То пак не стигаше, но нали ти казвам човекът кандиса на толкоз. Вика-  аз ще дам от моите, после ще ми ги върнеш. 

Леля Славка: Той бил голям добряк тоя, бялата лястовица де … името му поне знаеш ли?

Ясен: Как да не знам? Господин Иванов. /с тревога/ Теб да не те съмнява нещо?

Леля Славка: А, не. Само че… то бели лястовици има ли още, бе Ясенчо. Хората да знаеш, какви пари дават да оскубят някоя рядка птица, че си мисля. Останали ли са?

Ясен: Ти да го видиш този човек. Няма да се съмняваш. Един такъв …сладкодумен. Пълни ти сърцето. Забравяш тревогите си.

Леля Славка: Аз сладкодумни колко съм виждала! Някои хора само откъм приказка го докарват. Хелем тези на плакатите. Е, може дето викаш този да е …от белите лястовици. Но ми е жал за тебе. Къде ще ходиш да се скиташ, бе Ясенчо? Ти да не мислиш, че там размятат за нас. И тук можеш да спечелиш нещо.

Ясен: Какво, лельо Славке, нито имам вуйчо владика да ме настани нейде. Нито богат чичо от Америка да ми завещае нещо. Каквото и да подхвана все пари трябва.

Леля Славка: Че аз как съм започнала? С ей тия две ръце дето се казва. И с два лева. Малко по малко. То наведнъж не може. Но да ти кажа, трябва да имаш мерак, Ясенчо. Без мерак нищо не става. В началото…

Влиза забързано Цеца.

Цеца:/уплашено/ Славке, срещнах пак онзи.

Леля Славка: Кой ма?

Цеца: Маскираният, кой? Бандитът. Ей тъй се щураше насам натам. Вчера посегнал на чантата на баба ти Тотка. Ама тя не му се оставила. Прас, прас по главата, иии готово.

Леля Славка: Добре, че е силна в ръцете.

Цеца: Силна ами. Откак нямат пари за асансьор, ходи нагоре надолу пеша. А, боклука да изхвърли, а, внука да разходи, пък той да не му е уроки петнайсет кила станал мушмурока му с мушмурок. Не като моя. Ма тя, снахата е виновна. Като не го храни. Викам аз на сина…

Леля Славка: Та какво казваш за баба Тотка?

Цеца: За баба Тотка ли? Какво за нея? Ааа, опердашила онзи на бърза ръка. Да внимаваш Славке!

Леля Славка: За какво има да внимавам?

Цеца: /ядосано/Заради онзи маскирания, нали ти казах?

Леля Славка: Добре, добре. Донесе ли очилата?

Цеца: /показва очилата/ Божке аз забравих за какво дойдох.Ей на, Славке. Ето ми очилата. Откога пестя за тях. А днес, а утре. Не мога да им надмогна на харчовете. Пък оная, снахата де, безработна. Един лев не вкарва в къщи. Само харчи. Купила си дезодоран вчера. Кусур й. В къщи за хляб пари няма, тя дезодоран. Уж бил от най-евтините. /размахва очилата/ Твоите колко пари са?

Леля Славка: Нали имаш очила? Виж сама!

Цеца: Да, де. Но защо да ги хабя за дезодорани? Ела, ела  да ти покажа, кого да махнеш!

Леля Славка: Ясенчо, ела и ти да помогнеш!

Излизат навън и Цеца слага очилата.

Цеца: Та ти казвам, Славке, най- после ще видя света както трябва…/ дърпа се изненадано/ А,… че те …всички еднакви. Сиви. Бе тия очила…/сваля ги/ Ей на, цветно си е, ама не им виждам лицата. /слага очилата/ Пък тъй всичко виждам, /изненадано се обръща към Славка/ но сиво, ма Славке. Не познавам кой наш, кой чужд. Какво им става на тези очила?

Няколко пъти слага и сваля очилата.

Цеца:Тези очила трябва да са дефектни. Излъгал ме е оптикарят, господ да го убие./объркано/Ти какво виждаш, Славке?

Леля Славка: Каквото виждаш и ти, Цецо. Не е виновен оптикарят. Нищо им няма на очилата. Ами ти. Ти най- сетне прогледна истината. 

Цеца: /стреснато/ Че тя,… истината такава ли е… сива?/сваля пак очилата/ Не ма, Славке, от очилата трябва да е. Виж сега колко е шареноко  и хубавко!

Леля Славка: Тъй, Цеце. Да си кьорав е винаги по - хубаво. Виждаш само това, което ти се иска. Я, и Ясенчо ще ти каже. Сиво, Цецо, сиииво. Нали тъй Ясенчо? А бе, Ясенчо,  ти защо не вземеш да станеш един оптикар?

Ясен: То трябва образование за там, лельо Славке. Опит. Да им разбираш на диоптрите. Кой късоглед, кой дългоглед.

Леля Славка: Вятър! Няма късоглед, няма дългоглед. Всички сме еднакви. Далтонисти. Но нали виждаш леля си Цеца? Още малко и ще  се гътне като й поставихме диагнозата. Питай я сега, какво иска! Какво искаш, ма Цецо?

Цеца:/объркано/ Аз.. не знам.

Леля Славка: Знаеш ти, знаеш. Розови очила иска бе, Ясенчо. Слагаш по едни розови стъкла и шапка на тояга. По десет лева парчето. Оптикар да си на туй време. Хайде, Цецо, казвай кои да махаме!

Цеца: /гледа нерешително/ Не знам. Тези очила… те…. Да взема да си отида аз в къщи, Славке, да ги покажа на сина.Може той нещо… да види дефекта. Главата ме заболя. Викам трябва да е от очилата.

Излиза

Леля Славка: Дефект. Тя цял живот ходи с перде на очите и сега светът й дефектен. /сочи плакатите/ Ти как ги виждаш, Ясенчо?

Ясен:/гледа плакатите/ Една мода са всичките.

Леля Славка: Бе и аз тъй мисля, но рекох да не би  нещо да съм в грешка. Вечер като пусна телевизията от толкова цвят и лъскавина ми се вземат очите. Седя, зяпам, за една  манджа нямам време. Като заспя цветни сънища сънувам. Пък на сутринта сиво.

Ясен:  То и с мен е така. Приспиват ни, лельо Славке, приспиват ни. Отначало се противим, после свикваме и  сами посягаме към лексотана. И все по- често ни се иска да заспим, та да не се събудим.

Мълчат известно време.

Леля Славка:  Ти какво се оклюма такъв? Дай си малко кураж!

Ясен: Кураж? На какво отгоре? Той… трябваше вече да дойде.

Леля Славка: Ще дойде. Няма страшно. Нали каза, че сте цяла група?

Ясен: Не знам. Аз нямам късмет в този живот.

Леля Славка: Я не приказвай тъй! Още като си се родил, какво хубаво име ти е дала орисницата. Ясенчо. Да гледаш ясно на живота

Ясен: Туй моето живот ли е?

Леля Славка: Че какво му е? Даниелчето, такова добро момиче. Аз да ти кажа едно време си я бях харесала за снаха. Но тя като каза Ясен та Ясен.

Ясен: Да не беше станало така със Сирмето..

Леля Славка: Ще се оправи детето. Мене слушай!

Ясен: Пък и работа да имах!

Леля Славка: И работа ще намериш. Кураж, бе Ясенчо! Гледай само леля си Славка! Ако се бях дала, животът да ме беше смачкал.  Ти що не вземеш да станеш един бояджия?Нали чу Цеца? Не и се нрави сивото. Тъй де, то на кого му се нрави. Ще боядисваш, Ясенчо. Ще мажеш тъй както ти поръчат. Само да са доволни  и пара да пада. Но от мен да знаеш. Боядисвай с бои, които бързо се лющят! Щото ние хората сме много изменчиви. Веднъж искаме зелено. Друг път пембяно. Пък понякога и ние не знаем какво искаме.

Ясен: Бояджии много, лельо Славке. Боядисват, мажат. Но сложиш ли очилата, нали виждаш? Сиво. На мен не ми е по душа да лъжа. Не съм устроен така. Не ииискам.

Леля Славка: Но хората искат. Умират да ги лъжат. Пък нали си чувал? Глас народен, глас божи.

Цеца:/връщайки се бодро вика/ Нищо им няма на очилата, Славке. Само  трябва да свикна с тях. Тъй вика синът. Главата малко ще ме върти. Свят ще ми се вие. Но ще свикна./тихичко/ Аз да ти кажа, Славке, погледнах снахата през тях. Тя била хубава, ма. Де ми са били очите? Да не мислиш, че му е лесно на горкото да се лута без работа и да чака на едната помощ. Я дай, дай  един дезодоран, но от скъпия. Докога ще се стиска детето? И си го плащам, на, Славке.

Леля Славка: Ами плакатите, Цеце?

Цеца: Вълците ги яли. Хич не ме е еня за тях. И за таолетна хартия не стават. Само ще те омърсят./към Ясен/ Ти, момче, как си с очите?

Ясен: /върти длан/ Абе, долу горе.

Цеца: Като ти гледам хала си направо долу. Вземай мерки!  Колкото по- рано си вземеш очила, толкова по -добре. Ще ти се проясни картинката.

Леля Славка: Ти сега, Цеце, ще кажеш, че искаш и слухов апарат.

Цеца: Какво?

Леля Славка: /по - силно/ Викам – слухов апарат.

Цеца: Ааа, чувам аз добре.

Леля Славка: Чуваш ти, каквото ти се чува.

Цеца: Чувам, ма Славке. Ей на вчера чух, че ще  ни  увеличат пенсиите, когато ….  нещо направят с някакви огледала.

Леля Славка: Казаха, когато си видим ушите без огледало. И аз ги слушах, Цецо.

Цеца: Вярно ли тъй казаха?

Леля Славка: Вярно, я.

Цеца: Не съм чула… онова за ушите. Аз чух… /замисля се /То и миналата година го чух. Може и да си права за слуховия апарат. Ще кажа аз на сина. Но кой знае колко пари струва?

Леля Славка: Бе, карай си живота така!

Цеца: Какво?

Леля Славка: /по - силно/ Викам, карай без слухов апарат! То като вземе човек много да вижда и да чува се поболява. Пък лекарствата сега, Цецо скъпи.

Цеца: Скъпи я. Казваш да не търся слухов апарат! Добре, Славке, както кажеш. 

Излиза

Леля Славка:/гледа след нея/ Виж я ти Цеца. Да не й се надяваш. На стари години  прогледна. Добре, че все пак успя. Късмет. Пък ако вземе и слуха да си оправи ще  я сложат на някой плакат. Но не като тези. Ще я изрисуват, Ясенчо, като една светица. А на главата й ще турнат трънен венец. И сега като ми дойде на ума се чудя, колко ли очила и слухови апарати му трябват на този народ, за да прогледне истината в очите и да чуе себе си.

Ясен: Сигурно цели вагони.

Леля Славка: Цели вагони, я. Абе, Ясенчо, ти защо не вземеш да правиш трънени венци. Хем сурвината безплатно.

Ясен: Че кой ще ги купува? Светци и мъченици не останаха.

Леля Славка: Бе ще видиш ти, как ще върви бизнесът. Хората не са светци, но умират да се правят на такива.

Влиза Лили- внучката на леля Славка.

Лили: /весело/ Бабче, здравей. Идвам ти  на помощ. О, ти имаш гостенин. Здравейте!

Ясен: /става притеснено/ Аз… тук…/разлива без да иска кафето/

Лили:  Не ставайте, не ставайте! Вижте, кафето си разляхте. Бабче, дай една салфетка!

Леля Славка: /притичва се на помощ да бършат Ясен/ От помощ няма да се откажа. Туй ми е внучката, Ясенчо. Лилето./гордо/ Студентка.

Лили: /предупредително/ Е, бабо, бабо.

Леля Славка: Какво? Не ми дава да се похваля, бе Ясенчо. Че ние бабите, ако с внуците си не се гордеем, с кого тогава? Пък какво учи? Ще ми се изкълчи езика, докато го кажа.  Кажи бе, Лиле, какво беше!

Лили: /прегръща я през рамо/ Екология, бабо. Как не го запомни? Тя иначе, господине, баба всичко помни, но като рече да се шегува. /вижда че леля Славка се готви да протестира/ Аз затова теб обичам най - много  бабче, защото вземаш целия живот на майтап. И младееш, младееш...

Леля Славка: /гордо/ Виж как ме четка, Ясенчо! Минала съм покрай младите. Но че си падам по майтапите, падам си. /към Лили/ Ти, бате си Ясен, нали познаваш?

Лили: Ами…

Леля Славка: Познаваш го, познаваш го. Кака ти Даниела, колко те е люляла по люлките. Тя му е жена.

Лили: Разбира се, че ви познавам. Имате много сладка дъщеричка. Как беше…

Ясен: Сирма. Сирмето.

Лили: Сирмето. Да. Че как да не ви познавам? Такова сладко детенце.

Леля Славка: Та, бате ти Ясенчо се е наканил да ходи на гурбет в чужбина. Чака тук …един…човек. Майка ти дойде ли си?

Лили: Дойде си и каза да отскочиш до нас за малко. Щяла да ти показва едни каталози.

Леля Славка: Бе не ми трябват те на мене, ама ще отида. Да не й скършвам хатъра. Ти ще останеш ли тук?

Лили: Да.. да./умолително/ Бабче...

Леля Славка: Знам, знам. Някой лев искаш. Виждаш ли, Ясенчо. Никой нищо не прави даром днес.

Лили: Не, бе бабо…

Леля Славка: Знам, знам./смига/ Е, ще има някое левче за дискотека. За блузка. За поличка, но по дълга, че както си тръгнала гола ще се разболееш.

Лили: Модата е такава.

Леля Славка: Мода! Като се разболееш ще видиш тогава една мода. Хайде, аз няма да се бавя много. И да обършеш прахта, че аз се залисах с Ясенчо…

Излиза. Лили започва да бърше прах от щанда. Ясен унило се зачита в някаква си своя бележчица. През това време влиза приятелят й,  Николай. Застава на щанда и се изкашля.

Ники: Ало, госпожице!

Лили се обръща и весело се усмихва.

Лили: Кажете господине! Какво ще обичате?

Ники: Търся нещо, но дали  го имате?

Лили: Тук има всичко, дори от пиле мляко.

Ники: Аз не пия мляко от пернати животни.

Лили: Господинът е придирчив. Но ние сме затова тук. Да му услужим. Да предложа нещо.

Ники: Имате ли… целувки.

Лили: /хитро/ Целувки ли? Ами … да. Съвсем пресни.

Ники:/капризно/ А какви са?

Лили: Всякакви- малки, големи, нежни, страстни, горещи, студени. Въобще разнообразие да искате.

Ники: Ако може две. Не, не, три. Или по -добре четири. Да опитам. После може да си поръчам още. И въобще да ви стана редовен клиент.

Лили: /прихва/Четири? Че как ще ги носите? Нашите са голеееми.

Ники: Защо трябва да ги нося? Веднага ще ги консумирам. Или не може?

Лили: Как да не може? Тук всичко може. Според волята на клиента.

Излиза иззад щанда, прегръща го и започват да се целуват. В този момент Ники вижда Ясен.

Ники:/смутено шепне/ Този пък кой е?

Лили:/също шепне/ Познат на баба. Чака някого. Щял да заминава в чужбина на работа.

Ники изведнъж я пуска и отива при Ясен.

Ники: Здраве желаем!

Ясен: Мерси. Искам да кажа, здравейте.

Ники: Разбрах… в чужбина, а.

Ясен: / без желание/ В чужбина.

Ники: /сяда до Ясен/ Защото и аз…в чужбина де, съм решил да ходя.

Лили: /надава ухо/Какво?

Ники: /по тихо/ Ти като какъв?

Ясен: Уж за  мазач.

Ники: И на мен   ми казаха, че строители много се търсели. Но трябва да имаш разряд. Ти разряд имаш ли?

Лили: Какви строители, какъв разряд? Ники какво говориш?

Не й обръщат внимание.

Ясен: Казаха можело и без разряд.

Ники: Излъгали са те, мой човек. Документ искат.

Лили:/изгубва търпение/ Николай!

Ники: Не се сърди, де! Трябваше да ти кажа, но…

Лили: Какво да ми кажеш?

Ники: Абе, това лято може да ми се отвори парашута за навън.

Лили: Нали ще кандидастваш?

Ники: Друг път.

Лили: Кога друг път? Бяхме се разбрали. Да бъдем двамата в университета.

Ники: Разбрали, разбрали. Ученето може да почака.

Лили: Докога да чака? Миналата година не те приеха. Сега чужбина.

Ники: Не ме приеха, щото нашите нямат мангизи. Затова.

Лили: Да, бе. Те недей да учиш парите ти виновни.

Ники: Я, не ме дразни. Петър да не би да учи, та се напъха в икономическия. Техните бутнаха на когото трябва и колкото трябва. Сега има да изнасилва алмата матер. Да не ти приказвам за  Коста.

Лили: Какво за Коста?

Ники: Какво, какво? Адвокат ще става. Дето една дума с ченгел не можеха да му извадят  от устата дакалите. Адвокат, бе Лиле. Там  най- лесно се влизало. Плащаш си и готово. Хем законно. Разписка ти давата.

Лили: И после…

Ники: Какво после?

Лили: Като е тъп, кой ще му взема изпитите?

Ники: Душичко. Ще му ги дават. Да не са луди да изпуснат златното петле. Нали тях храни? Знаеш ли какъв им е химна. “Напред, мангизите са всичко, които в джоба ти дрънчат. 

Лили: Аз да не би да съм влязла с пари и връзки.

Ники: Твоята е друга. Ти си ми от генийчетата.

Лили: Стига си се подигравал! Всичко става с четене.

Ники: Бе, ти на кой свят живееш? Ставало с четене. С парички, моето момиче, само с парички. Аз затова ще побачкам няколко годинки в чужбина. Пък после направо ще си я купя дипломата.  

Лили: А аз, а ние? Или не ти пука вече?

Ники: Точно защото ми пука ще отида. Хей, мой човек, ти заради себе си ли заминаваш?

Ясен:/стресва се/ Аз… заради детето.

Ники: Чуваш ли го? И аз заради нас, бе Лиле. Да спечеля пари за ей такова магазинче, че после да има, къде да работиш.

Лили: /засегната/Да работя като продавачка?

Ники: А като  каква? Като каква, Лиле? Да не мислиш, че им трябват разните му там еколожки, които да се занимават с растенийца. Че то растения останаха ли бе, Лиле? На. Всичко е бетон. Ти в бетон рози садила ли си? Или теменужки в силиконова пяна. Всичко е изкуствено.

Лили: Ти си бетон, ти…

Ники: Кажи й бе, мой човек! Кажи й! Не съм ли прав?

Ясен: Не знам… аз… мисля..

Ники: Не знаел… мислел. И какво точно си мислиш, когато обърнеш джоба, а  пък там – нищо?

Лили: Николай престани!

Ясен: /тихо/ Аз да бях тръгнал по рано..

Ники: Чуваш ли го? Прав съм, нали?

Ясен: Но  ме задържаше…

Ники: /към Лили/ Някоя като теб. И виж го докъде се е докарал.

Лили: Аз ли те задържам? Я, изчезвай и да не съм те видяла повече! Аз съм го задържала. Махай се ! Идиот такъв.

Ясен: Жената…взехме се с голяма любов. И сега като я погледна… ми иде… не знам. Не знам как ще я карам без нея, без детето. Аз пари ще изкарам. Силен съм в ръцете. Но как ще издържа далече от тях? То да не беше станало така със Сирмето…

Лили: Какво е станало със Сирмето?

Ники: Каквото със всички ни. Безпаричие, бате. Детенцето иска шоколадче, стериоуредбичка, мобифонче, но ня-я-ма. Няма.

Лили: Млъквай бе! /към Ясен/ Какво е станало със Сирмето?

Ясен: /тихо/ Болничка е.Лекарите казват има надежда, ако я оперират. Такова, костен мозък трябвало. Ала много пари  искат. Аз затова. Не за друго.  На нас с кака ти Даниела, колко ни трябва. Аз заради Сирмето./маха с ръка/ Шоколад. Ех, да беше само шоколад.

Лили: Господи!

Ясен:  Вашата е лесна. Не сте женени още, деца нямате…

Ники: /сконфузено/Виждаш, понякога се налага да тръгнеш. Гледай го човека! Да не мислиш, че му е хубаво.

Ясен: Кой тръгва от хубаво? Пък и на тези дето остават, лесно ли им е. Аз да имах работа… Пари да можех да изкарам…

Ники: Да ама нямаш. /сочи Лилето/Тя, да не мислиш, че ще има като се дипломира?

Лили: /ядосано/Млъквай бе! Писна ми от тебе./тихо/ Признавам. Признавам. Понякога трябва да заминеш. Да плюеш на всичко близко без което си  мислел, че не можеш. В името на един живот например.  Сирмето. Та колко е живяла тя? Една такава нежничка. Една такава крехка. Като тревичка.Помня, тичаше веднъж. Спъна се и падна. А аз се изплаших… да не се счупи. Тя стана и се засмя. Смееше се./повишава глас/ Честно ли е да угасне една детска усмивка? Честно ли е животът да се купува с пари? И по -малко ли родител е този, който не може да ги намери? По - малко ли обича?

Ясен: Аз затова…Тя, Сирмето, ни е всичко на този свят.

Мълчат известно време

Ники: Е, аз не съм казал, че тръгвам утре.

Лили: /раздразнено/И да тръгваш още сега не ме интересува. Залогът при теб не е човешки живот. Тръгваш просто ей така. За пари. Заради проклетите пари. Хайде отивай си, че пречиш на клиентелата ми! Нали сам каза? Аз съм просто една продавачка. Трябва да продавам.

Ники: /опитва се да я прегърне/ Лиле, Лиле, не ми се сърди, де! Поразпалих се малко. Беше ме стегнал чепика заради … Петър. Заради всички ония  хитър Петъровци, и Костовци, които получават, ей така, наготово живота.И те карат да се чувстваш като .. последния задръстеняк

Ясен: … като мухльо

Ники:…. като скапаняк

Ясен: …като утайка

Лили: Хей, хей. Вие двамата, какво…. Може би трябва да ви продам въже. И да ви го намажа на това отгоре.

Ники: Въже ли?  Дааа, мой човек. Жените са такива. Няма да ти влязат в положението, а ще ти се подиграят.Като че ли за себе си го правим. Е, понякога и за себе си…

Ясен: Не, тя моята.. не ми се подиграва. Тя даже искаше с мен да тръгне, но аз й викам, къде ще се блъскаш. А и при детето, кой ще остане. Абе тоя човек, защо още го няма? То, разбирате ли, не съм само аз. Цяла група сме ние. Да не би при другите да се е забавил?

Ники: Лили..

Лили: Остави ме на мира!

Ники: Аз .. не съм се засилили. Преглеждам обявите още. През почивката…докато чета за изпитите. Лили.. Споко де. Още съм тук.

Лили се обръща  с гръб към него и започва да подрежда стоките.Ники се върти известно време и си правят знаци с Ясен, че трябва нещо да се направи, за да се сдобрят.

Ники:/приближава се до тезгяха/ Простете. Да имате случайно… малко..настроение.

Лили:/без да се обръща/ Нямаме. Свърши. Дефицитна стока е.

Ники:/пак се върти/  Да но… може би скоро ще получите.

Лили: Няма да е скоро.

Ники: Нищо. Аз ще почакам. Много ми трябва. За едно момиче, което много обичам.

Лили: Ами.. обичаш.

Ники: Обичам. Но нали съм си идиот, както тя обича да казва, ми е трудно да го показвам. Аз за това настроение дълго мога да чакам. Дори ей така да замръзна като морж, няма да се мръдна оттук, докато не го получа.

Лили:/отива при него и го прегръща/ Защото си идиот, морж такъв. Добре, че те обичам, та бързо ми минава. В чужбина щял да ми ходи.

Ники: Сега като си помисля, не си спомням да съм получил онези целувки дето ги поръчах.

Лили: След всичко, което ми каза..

Ники: Глупости, знаеш ме как си дрънкам. Вярно е само, че те обичам.

Целуват се. Звучи нежна музика.

Никак не е лесно любовното бреме.

В чашата щастие, мъката дреме.

Мъчат ни разни опасни съмнения.

И ни разяждат- няма две мнения.

Ех, тия любовни спънчици.

Те са част от щастливите брънчици.

След първа целувка сърцето ликува,

после от ревност се свива, тъгува.

Нещо е казано, ала май нерешително.

Пък и съседът гледа ни бдително.

Червейче малко през зъби изпуска.

То се загнездва и радост не пуска.

Ех тия любовни спънчици,

те са част от щастливите брънчици.

След първа целувка сърцето ликува.

После от ревност се свива, тъгува.

Все пак накрая след сълзи горчиви

нещо ни светва изчезват зли сили.

Гушим се двама и нежно шептиме,

глупости може би, глупости мили.

Ех тия любовни спънчици,

те са част от щастливите брънчици.

Сслед първа целувка сърцето ликува.

После от ревност се свива, тъгува.

Влиза леля Славка.

Леля Славка: Охо и аз съм я оставила да продава. Пък те цуни, гуни. От бате си Ясенчо да бяхте се засрамили.

Ясен: Не им се карай, лельо Славке! Млади са.

Ники: Сега ако не, кога бабче?

Леля Славка: Ти все много знаеш. И не ми викай бабче, калпазанин такъв! Сигурно, докато си я залисвал нищо не е продала.  Ще взема да й удържа от надницата.

Лили: Е, бабо…

Ники: Аз дойдох само да я попитам…

ЛеляСлавка: Бе не ми обяснявай ти на мене./ към Лили/ Хайде! На ти парите и се измитайте!

Лили: Ама бабо…

Леля Славка: Свободните сте ви казвам. Виж ги бе, Ясенчо, давам им пари и пак ми висят на главата.

Лили:/целува баба си/ Чао бабо.

Ники: Ариведерчи бабче.

Излизат

Леля Славка:/подвиква/ Ще ти дам аз на тебе. .. такова какво беше. Ей млад да си, Ясенчо. Твоя още ли го няма? /Ясен се надига да стане/ Нищо де. Аз само питам. Ти си седи. Не те  гоня. Докато идвах, знаеш ли какво си мислех. Бе ти защо не се хванеш събираш яйца? Знаеш ли хората от яйца, колко пари вадят? Идва  един от село и ми носи два картона с яйца. Но само при мене идва, Ясенчо. Знаеш ли защо? Защото леля ти Славка веднага му ги плаща. И си знае човекът. Толкова дал, толкова получил. Та викам да се хванеш ти за тези яйца..

Ясен: Не е то толкова лесно, лельо Славке. Днес всеки гледа да ти пробута запъртъци. Пък аз съм един наивник. Не мога да разбера, кога ме лъжат и кога не.

Леля Славка: Че какво? Дадат ли ти запъртък, ти ще го пробуташ на друг.

Ясен: Не мога аз така. Нали ти казах? Не ми е в характера да лъжа.

Леля Славка:  Ще патиш тогава.  Сега кой откъдето дойде и кой как  може лъже. Ти не се ли озлоби вече? Не ти ли иде да грабнеш тоягата?

Ясен: Е, тежко ми е. Но чак тояга. Не иде с лошо.

Леля Славка: И ти като моя племенник Петко. Не идело с лошо. Идва един ден. Ходил да търси работа. Уж човекът за всичко става, а те взели да увъртат. Не знам си колко години имал. Повечко, де.  Не знам си колко езика трябвал да знае. Демек, всички с изключение на своя. Абе, с две думи го отрязали. Казали му, че им трябват нови лица.Чуваш ли, бе Ясенчо? Не им трябва акъл, лица им трябвало. И като го гледам такъв отчаян, му викам аз. Че направи си една пластична операция на лицето,  Петко! Лягай под скалпела и  готово. Мислех да го избия на майтап, пък той ме гледа жално. Права си за скалпела, лельо, вика, скалпел ми трябва на мен, ала за душата. Да си поотрежа оттук гордост, оттам себеуважение и току съм им се харесал. Може да е прав, Ясенчо. Да грабнем всичките по един скалпел, та да се кълцаме, кълцаме./мълчи известно време/ Абе Ясенчо, ти защо не вземеш да се занимаваш с внос на скалпели? Ще забогатееш, ей. Че те тез дето са залепени  на моето магазинче все под скалпела киснат.

Ясен: Няма келепир от цялата тази работа, лельо Славке. Не си ли разбрала? Скалпелът ти се дава по рождение. Ако искаш ще кълцаш. Ако ли не - тебе ще режат. Ама режат, мамицата им. Не си играят. Не ги интересува боли ли? Кръвчицата ти изтича ли? Режат. Ей на, останали сме едни обвивки само. Затова като ни подухне ветреца и се разхвърчаваме по света.

Леля Славка: Режат, тоя който се оставя.  Я, виж внучката! Огън момиче. На никого не се дава.

Ясен: Млада е , лельо Славке, но и тя ще изгори. На кого му трябва огън, да го пари? Видят ли, че има малко живец в тебе и грабват пожарогасителя. Пък на нас само малко пяна ни трябва. Задавим се, залюти ни  и клекнем.

Леля Славка: Е, не е баш тъй. Мене знаеш, колко са ме давили? Аз не се давам. Когато започнах в това гаражче, всичко беше позволено. Вярно, работа от сутрин до вечер, ама спореше. Клиенти дал бог. Викам си ще забогатея. Цял супермаркет ще отворя. Да има работа и за дъщерята  и за сина и за цялата рода. Сама да съм си и царя и господаря. Пък после тъкмо се поотърси Марко от дълговете и му нахлузиха самара. Един те товари, друг плющи с камшика.

Знаеш ли как плющи?

Ясен: Плющи мамка му, аз ли не зная.

Леля Славка: Първо ме крадоха. Ей, много айдуци в тази държава, Ясенчо. Откъде се извъдихме такова  крадливо племе не знам? Колко пъти ми обираха колата. Викам полицията казват- ти си виновна, не я паркираш на охраняем паркинг. Че аз данъци, защо плащам, питам? Все охраняеми паркинги ли да търся  и там още веднъж да се бъркам. Пък те викат: “ Иначе не отговаряме “. Че кой тогава да  отговаря? Филанкишията ли? Знам аз, Ясенчо. Знам. Дребна риба съм и всеки е зинал да ме изхруска.

Ясен: То и аз съм патил. Апартамента два пъти го обираха. Посред бял ден. Дойдоха. Казват ключалката ми  била виновна. Смених я. Половин заплата дадох, но ония като сложили един крак на вратата и на нея колко и трябва. То, какво ли беше останало, ами. Викат - смени вратата. Аз няма как, но добре, че беше дядото да се бръкне, та да ни купи нова врата. Блиндирана, лельо Славке, като онези в бомбоубежищата. Да, но веднъж, като заяла ключалката и няма отваряне. Аз отвън. Жената отвътре. Съседите наизлязоха. Пожарната дойде. Джумбиш голям. Викахме майстор, та оправи проклетата врата. Но знаеш ли колко ми излезе масрафа?

Леля Славка: Скъпичко трябва да е било.

Ясен: Колкото две такива врати. Дядото направо се изприщи.

Леля Славка: Ще се изприщи я, както аз се изприщвах. Ама му намерих колая.

Ясен: Как?

Леля Славка: С куфарче, бе Ясенчо. Ти за куфарчетата чувал ли си?

Ясен: За какви куфарчета става дума?

Леля Славка: А, излагаш ме. То сега всичко с куфарчета става. Пари да  дадеш, в куфарче ги слагаш. Подаръче, туй онуй да пробуташ пак в куфарче. Стокичка да пренесеш- куфарче. Дето се вика държавичката си в куфарчета изнесохме. Та и аз тъй. Стоката взех с  куфарче да си я нося. Парите ей тук/ пипа се по сутиена/  На кого ще му дойде на ум да пребара баба? Е, вярно работата върви  на дребно. Но за дребен човек - дребна търговия.

Ясен: Викаш, оправи се.

Леля Славка: А бе, то оправия няма на този свят. Магазинчето една педя. Една човешка длан, както се казва, ала буди завист, дявол да го вземе. Що аз, не другия. И се започна. Сигнали, доноси. Ей там, в онзи апартамент живее митничар. Всеки ден вместо едно добър ден да каже  ми вика:” Лельо Славке, на такива като тебе, дребни търговци, скоро ще им спуснат кепенците.” И туй вече десет години, Ясенчо, ми го повтаря. Сутрин и вечер. Че защо да ми спуснат кепенците,  бе  кучи сине, викам си на ум? Тази държава нали от нас се храни? Ония едрите не можеш да ги хванеш един лев да ти платят, само нас тупат като брашнян чувал. Но нищо не му казвам.

Ясен: Мълчиш си, а?

Леля Славка: Мълча си. Що да се разправям с него бе, Ясенчо? Клиент ми е. Нали му вземам парите? Пише, драска, праща ми проверки, ала ми е клиент. Аз да знаеш много държа на клиентите си. На този добра дума ще кажа, на другия лек за някоя болежка ще препоръчам. Колко му трябва на човек? Една добра дума и малко внимание. Пък Гошо се сърди. Крадяла съм му клиентите. Ами като им пробутва развалени кремвирши. Ти от мене такова нещо видял ли си?

Ясен: Тя, Дани пазаруваше, но лоша дума не съм чул.

Леля Славка: Как ще чуеш? При мен стоката не залежава. Като взема нещо ново, първо аз опитвам. Хареса ли ми и другите ще са доволни. Не ми ли хареса, не повтарям. Пък  ако нещо  остане, ям си го сама. Ей, затуй Гошо ще ми гълта прахта.

Ясен: Казваш ти си и царя и господаря.

Леля Славка: Бе цар. Царица  на дриплювците съм аз, но тъй е думата. Ти, Ясенчо, не огладня ли вече? Защото аз на гладно не трая. То си ми и личи, де.

Ясен: /понадига се/Ти… хапни. Аз ще поизляза. Той, моя човек може да се върти някъде около магазина.

Леля Славка: Ами, ами. Ако беше се завъртял щяхме да го видим.

Ясен: Ще изляза. И без това не съм гладен. 

Леля Славка: Седи си, де! Не бил гладен. Компания ще ми правиш.  Ей тук имам едно…поизостанало саламче. Но става, няма да се отровим.

Поставя табелка затворено. В това време маскиран мъж се опитва да влезе, но леля Славка вече е заключила вратата.

Леля Славка: Затворено е, бе! Пуу все в последния момент ще довтасат. Да почака малко и аз душа нося. Кой ли беше тоя, дето се беше размацал като един негатив на стъклото?

Ясен: Не можах да го видя.

Леля Славка: Абе Ясенчо, ти защо не вземеш да станеш един фотограф. Знаеш ли колко пари печелят? Щрак, левче, щрак още  едно.

Ясен: Да, лельо Славке, но…

Гласът му заглъхва.  Звучи песен. Той с жестове обяснява защо не може да стане фотограф.

Какво е животът ни-

магазинче на дребно.

Пълен с всякакви стоки,

който някай подрежда.

Опаковка за тебе,

за мен опаковка,

ала твоята лъскава,

моята проста.

И продават ни всичките,

все едно че сме вещи

Рекламират ни, лъскат ни,

после стисват ни в клещи.

И се гърчим, проклинаме

ругаем живота

май за продан сме станали

със изтекъл срок стока

Второ действие

В магазина все още е затворено. Песента отново звучи.  Леля Славка и Ясен си говорят нещо. Тя ръкомаха оживено. Все едно му обяснява, с какво още може да се заеме, а той, защо не става. Иззад магазина наднича маскираният мъж. Готви се да влезе в магазина, но на сцената излиза възпълен мъж. Важно и нетърпеливо той почуква силно на вратата. Леля Славка с  раздразнение поглежда, кой ги  безпокои, но видимо се стряска и бързо отключва.

Леля Славка: Ааа, господин Стоименов. Заповядайте, господин Стоименов. Ние тук… Заповядайте!  Вие как  тъй… сте ми дошли на гости, господин Стоименов.

Стоименов: /важно/  Какво ти гости? Те, моите гости, нали ги знаеш, Славке? По проверки съм тръгнал.

Леля Славка: /суети се/ Че седнете, де! Ей тук! Я, Ясенчо ти се отмести малко. Той, господин Стоименов, ей тук обича да сяда.

Стоименов: /сяда важно/ Няма какво да сядам аз, ами дай да почваме проверката! Знаеш ли колко обекти имам още да обхождам? Без крака съм останал.

Леля Славка: Чакайте, да почерпя едно кафенце! Без захар, нали?/Стоименов кимва/  Знам аз, Ясенчо, как го обича господин Стоименов. Пък този младеж … говорим си ние тук с него. Няма клиенти. Как ще я карам така не знам? На загуба сме, господин Стоименов, на загуба сме.

Стоименов: Ти ли? Знам те аз, Славке. Хитра лисица си ти. Когато всички затънат, ти още ще мърдаш. /размахва пръст/ Откога затваряш…

Леля Славка:  Този път вече няма накъде. Хората влизат, колкото за един хляб.

Стоименов:/бодро/ Не се оплаквай, Славке! Покрай хляба и другото върви.

Леля Славка: Нали ви казвам? Само за хляб. Другото тъй си стои по рафтовете.

Стоименов: Стои ли? Значи  признаваш, че продаваш стока с изтекъл срок. Ще взема да ти запечатам аз магазинчето.

Леля Славка: Е, вие пък се хванахте за думата. Купуват хората, но по- малко от преди.

Стоименов: /шеговито /Славке, Славке….

Леля Славка: Застояла стока. Няма такава при мен. Ей на, шпековия салам тази сутрин ми го донесоха. Пресен, пресен./подава му парченце/ Хапнете си де!/опитва го/ Ммм, много е вкусен. Защото ми го носят само от едно място. Аз от кого бъде не вземам. На, Ясенчо, кусай и ти, да не ти стане нещо.

Стоименов:/опитва салама/ Докарали са го на вкус. Че то в последно време не знаеш какво ядеш, Славке. Я дай, дай още малко! Бива го саламецът. Пък ще ми казваш, че застоявала стоката ти.

Леля Славка: Аз исках да кажа, че преди вземах, ехе, по стотина килограма. А сега колкото да не е без хич.

Стоименов: Не се оплаквай, Славке. Има и по зле. Магазинът ти поне е хранителен. Човек всеки ден трябва да пълни червото. Питаш ли го онзи от железарията?

Леля Славка: Какво да го питам? Той си знае.

Стоименов: Тъй я.  И ще се оплакваш още, нали така младеж? Мерси за кафето значи, дай работата да свършим! 

Леля Славка: Че защо ще си давате толкова зор? Кога съм ви излагала? Пишете там, че всичко е наред.

Стоименов: А, не може така. После този младеж ще каже - ония бюрократи си гледат службата през пръсти. Ще каже…

Ясен: Аз не ги разбирам  тези работи. Какво има да казвам?

Леля Славка: Вие от Ясенчо ли се притеснявате? То е наше момче.

Стоименов: Сега, Славке, от нашите да те е страх.

Леля Славка: Аз гарантирам за Ясенчо. Пък  той…и без туй заминава.

Стоименов: Къде бе младеж?

Ясен: Такова… за чужбина

Стоименов: На екскурзийка, а?

Ясен: Не, не. На..работа.

Леля Славка: Той затуй седи при мен. Чака този дето ще ги закара.

Стоименов: Бягате, а? В тази държава, кой ще остане? Данъци кой ще плаща? Не са хубави тези неща.

Ясен: /смутено/ Като няма работа.

Стоименов: Ще си намериш. Само за мързеливите и некадърните няма работа. Народът е казал. За лудо работи, за лудо не стой.

Ясен: То … и аз. Три години работих на един. Като роб. Един лев не даде. Жената вика, луд съм бил.

Стоименов: За туй вече си прав. Ей, Славке, то сега щяло и нещяло е тръгнало да става мошенник./към Ясен/ Аз да съм на твое място ще го осъдя. И ще си взема парите. Няма да се оставя тъй. Пък после ще си платя данъците.

Леля Славка: Тя, държавата, знае само данъци, та данъци.

Стоименов: А, Славке, недей тъй! То не е за нея. Ако няма данъци, няма да има такива като мене да пазят хората от всякакви застояли стоки. Като се изпонатръшкат всичките от някоя епидемия, а? Какво ще правят тогава?

Леля Славка: Прав сте, де.

Стоименов: Прав съм, я. Нищо че съм седнал./смее се сам на шегата си/ Нали тъй, младеж? Аз преди за какво те глобих?  

Леля Славка: Преди... кога преди? А, миналата седмица. За нищо. Всичко беше наред.

Стоименов: Наред. Знам аз колко е наред. Добре, че съм с меко сърце.

Леля Славка: Тъй, тъй.

Стоименов: Добре, че ти влизам в положението…

Леля Славка: Тъй, тъй, господин Стоименов, че то ако не си затваряте очите.

Стоименов: Хайде сега, кога съм си затварял очите? Дрънкаш и ти пред младежа.

Леля Славка: Исках да кажа…

Стоименов: Не съм дребнав човек. Гледам да не преча на развитието на икономиката тъй да се каже.

Леля Славка: И аз точно това викам, но той, Ясенчо ме разбра. /търси подкрепа от него/  Нали бе Ясенчо?

Ясен кима объркан.

Стоименов:/става тежко/ Не съм дребнав, но  трябва да си гледам работата. Току виж някой, а… Хигиената, Славке, е най- важната. Току тръгне някоя дизинтерия. Някой бяс и ела, че ми трябваш тогава.

Леля Славка: Всичко ми е наред в магазинчето. Всичко.

Стоименов: Топла вода имаш ли?

Леля Славка: Че как без топла вода?

Стоименов: Как, мак. /врътва кранчето на чешмата/ Няма бе, Славче. Ни топла, ни студена.

Леля Славка: Ааа, сега се сетих, че отзарана я спряха. Авария някаква. В целия град няма вода.

Стоименов: Нас тази работа не ни интересува. Ти, Славке, си длъжна да имаш. Нали, младеж?

Ясен се кимва нерешително

Леля Славка: Но аз нали казвам, в целия град…

Стоименов: Аз пък ти казвам, че си длъжна. Ще сложиш варел ли, бидон ли, не знам. Сега ще ти друсна една глоба както му се полага.

Леля Славка: Чакайте, бе господин Стоименов, ти пък направо глоба. Аз, варела още сега ще го сложа. Даже два. Един със студена, друг с топла вода.

Стоименов: Това трябваше да си го направила още преди да дойда. Сега /вади кочана с актове/  къде ми остана химикалът? Не че обичам да глобявам, но служба, нали знаеш. /рови из джобовите си/ Бе, къде ми остана химикалът? Вярно заплатата малко, с хората се смразяваш, но служба. Сутринта беше тук пустият му химикал.

Леля Славка: Може да е паднал някъде около магазина. Я, Ясенчо, я иди да го потърсиш!

Ясен: Няма нужда, лельо Славке. Виж колко химикали имаш на рафта!

Леля Славка: Той, човекът си иска неговия. Върви ти, върви!

Ясен става и излиза да търси химикала

Леля Славка:/удря го на молба/ Недей тъй бе, Стояне! Нали сме приятели уж.

Стоименов: Приятелство, приятелство, но сиренето е с пари, Славке.

Леля Славка: Бе, аз ли не знам, че сиренето е с пари. Ето, тук  съм приготвила нещо.

Тика му един голям пакет в ръцете.

Стоименов: Какво е туй? Аз такива работи не вземам.

Леля Славка: То не е за тебе. За  Катя. За жена ти, бе.

Стоименов:/разколебано/ Ще ми изядеш хляба, Славке, с тези подаръци.

Леля Славка: Като ти го изям, друг ще ти дам. /тика му пакета/ Вземай, вземай!То не е подарък. Катя ми беше поръчала, та да използвам, че си тук.

Стоименов:/маха заканително с пръст/ Използваш ме значи за товарно магаре. Добре тогава. Но за следващия път да си пуснала водата!

Леля Славка: Непременно. Имай ми вяра!

Стоименов: Каква вяра да ти имам. Двайсет проверки ти правя вече, ти топла вода все нямаш.

Леля Славка: Е, как  да си купя нов бойлер, като много е  скъп пущината. Но този път ще стане.

Стоименов: Аз, другата седмица пак ще намина. Да оправиш и водата и хигиената. Приятели, приятели, но трябва да си пазя хляба. Да не заваря онзи пак тук.

Леля Славка: То момчето всеки момент ще тръгне. Нали ти казах?

Влиза Ясен

Ясен: Няма химкал. Търсих, търсих. Нищо.

Стоименов: Намерих го аз. Бил във вътрешния ми джоб.

Леля Славка: /отива да го изпрати/ Довиждане. И много поздрави на Катя.

Стоименов: Довиждане, довиждане. Аз другата седмица  пак ще дойда.

Леля Славка: Ама заповядайте, заповядайте /врътва се и влиза в магазина/ Че много ми трябваш. Виж го, бе Ясенчо! Хем знае. В целия град няма вода. Тръгнал на проверка. Мошенник. Преди да го назначат инспектор в ХЕИ,  всяка неделя бяхме двете семейства на вилата, пък сега порасна му работата.

Ясен: За колко ти състави акта?

Леля Славка: Ами, акт. Няма той файда от актове. Какво ще влезе в джоба му? Нищо. Всичко отива в държавата. Пък то гърлото на държавата бездънно. Има да чакаш да се напълни, че и за теб да остане. Той, бай ти Стоян, не е глупав. От този магазин салам. От другия сиренце. И той доволен и ние.  Знам, защо ми налетя тъй днеска. Идва онзи ден. Стои, пули се. Пък аз имах много клиенти. Не като сега. Не се сетих една кутия бонбони да му бутна в ръцете. Нали уж приятел, я? Ох, Ясенчо, и той  птичка като твоя, дето го чакаш.

Ясен:  Започнах да се притеснявам вече. Ако вземе да не дойде, как ще се върна при жената.

Леля Славка: Ти за това не му мисли! Ние жените  носим на ядове. Знаеш ли как ме нервира тоя? Щяла съм вика да му изям хляба. Като че ли не яде той всеки ден от моя хляб. Знаеш ли колко такива като него храня? Няма ден да не довтаса някой. Да  проверява. На тоз дадеш, на онзи дадеш…

Ясен: .. и за теб нищо не остава

Леля Славка: Ааа, остава то. Не е като да е без хич. Малко, но остава./усмихва се/ Колкото да не се отчая, та да захвърля всичко. Че тогава, кой ще ги хрантути, бе Ясенчо. Правят си те сметката.

Улисани в разговора те не забелязват как на вратата се сблъскват маскираният с възпълничък мъж. Мъжът ядосано изблъсква маскирания и важно влиза в магазина.

Столиков: /възмутено/ Грубиян с грубиан.

Леля Славка: /стреснато плюе в пазвата си/ Пу-пу. Ох как ни изплашихте! Ясенчо, плюй и ти в пазвата си!

Столиков: Бе тук един, от ония. Клиент трябва да ви е.

Леля Славка: От кои? Ние с Ясенчо никого не видяхме.

Столиков: Знам ли. Метали ли бяха, рокери ли. Тук беше. Знаете ли как ме блъсна?

Излиза да види, къде е останал маскираният.

Ясен: Лельо Славке, този да не е забравил нещо, че се връща?

Леля Славка: Кой бе?

Ясен: Тоя от ХЕИто.

Леля Славка:  Той не е той. Този е друг. Ох боже…

Ясен: Как не е той? Същият.

Леля Славка: /припряно /Друг, друг. Казва се Столиков. Инспектор от кметството.

Влиза Столиков

Столиков: Офейкал някъде. Щях да му кажа аз как се нарушава обществения ред. Ама възпитание. Да му кажеш…

Леля Славка: Бе да му кажа, но като не го видях.

Столиков: Хъшлак някакъв.

Леля Славка: То тук пълно с хъшлаци  

Столиков: Ама е горещина навън, а. Отзарана беше студено, сега не се трае.

Леля  Славка: Горещо ами. Душно. Ще вземе да ни подпука някой дъжд.

Столиков: Аз тогава по- набързо  ще гледам да си свърша работата.

Леля Славка: Че каква работа бе, господин Столиков? Ей, ги де са всички лицензи и разрешителни. Цяла изложба съм направила от тях. Направо класика.

Столиков: Браво, добре си ги подредила.

Леля Славка: Добре я. Ала съм намислила, господин Столиков, да си купя една желязна каса и там да ги слагам, защото те струват едно цяло състояние.

Столитов: Шегите ти са неуместни, госпожа Славкова.

Леля Славка: Славка.

Столиков: Моля?

Леля Славка: Славка викам се казвам, недейте тъй официално!

Столиков: Ех, че мога ли да ви запомня всичките, дето сте ми на главата. Тъй. Сега дай да видим!

Леля Славка: Да бяхте починали преди това. Една лимонада да бяхте изпили.

Столиков: /презрително/ Лимонада.

Леля Славка: Уф и аз че съм. Кола исках да кажа.  Ей тук имам една запотена бутилчица. То вярно, ние сме магазинче на дребно, но всичко си имаме.

Столиков: /сяда и пие колата/ А  разрешително за това всичко имаш ли?

Леля Славка: Е как да нямам? Как да нямам? Да ви кажа честно аз новините само затова ги гледам. Да разбера за какво още ми трябва разрешително.

Столиков: /допива си бутилката/Така. Нещо да струва.

Леля Славка: Не, не. Идваха одеве на една промоция, та ми я оставиха тази бутилка. Така, безплатно.

Столиков: Защото, ако струва…

Посяга към джоба, уж да извади пари.

Леля Славка: Ма, нали ви казах. Как да взема пари за безплатно нещо?

Столиков: Добре тогава. Да започваме. Имаш ли разрешително за ...

Леля Славка: Имам.

Столиков: Не си ме чула още.

Леля Славка: Нали ви казах? За всичко имам.

Столиков: За ракията?

Леля Славка:  То е първото.

Столиков: Подновено ли е….

Леля Славка: И подновено и поддесетено.

Столиков: А за…

Леля Славка:… за цигарите, за месото, за колбасите, за рибата, за млякото, за семките…

Столиков: Защо за семките?

Леля Славка: Така. За всеки случай.

Столиков: Е, щом  са ти били излишни парите. А за тоалетната хартия?

Леля Славка: И за тоалетната хартия и за щипките.

Столиков: Какви щипки?

Леля Славка: За пране. И за ваксата и за мармалада и за халвата.

Столиков: За коя халва, за коя халва?

Леля Славка: За бялата.

Столиков: А за кафявата. /не получава веднага отговор/ За кафявата, питам, госпожа Славка. Тя да не е по лоша от другата. /злорадо/Нямаш. Нямаш виждам.

Леля Славка: О не,  имам. Тук е някъде. Боже! Знам, че извадих разрешително за кафявата халва.

Столиков: Сега ще се лъжем ли?

Славка: Не, не. А ето, ето го. Знаех си аз. Ух, как се притесних! На цялата плувнах в пот. Ясенчо, я ми подай онзи парцал!

Ясен й подава кърпа, а тя притеснено трие челото си.

Столиков:/видимо разочарован/ Добре, добре. Само че другия път няма да те чакам толкова. Ха сега да видим за дъвките!

Леля Славка: А, господин Столиков, за дъвките разрешително не се изисква.

Столиков: / ехидно/Аз пък казвам, че се изисква.

Леля Славка: Не се изисква.

Столиков: /победоносно вади някакъв лист и го показва на леля  Славка/ Изисква се.

Леля Славка: /гледа в листа  /Че откога?

Столиков: От днес.

Леля Славка: Аз откъде да разбера?

Столиков: Не знам и не ме интересува. Нямаш ли?

Леля Славка: Нямам, но…

Столиков: Ах, госпожа Славка! И какво ще правим сега? Лошо, лошо.

Леля Славка: Е, чак пък толкова. Не съм сторила, кой знае какво. А за семките, как съм си платила.

Столиков: То не се брои. Казах ти. Имала си, дали си. Аз съм сложен да проверявам какво нямаш.

Леля Славка: Да де, но не е кой знае какво.

Столиков: Как да не е? Как да не е? Като нямаш разрешително значи не си изпълняваш задълженията към държавата и общината. Значи пристъпваш закона. Значи вършиш углавно престъпление. А за углавно престъпление, какво се полага?

Леля Славка: Чакайте, чакайте аз още сега ще подам молба. Ох, подкосиха ми се краката. Ясенчо, дай леля, един стол! Ще може ли …вие да ми я напишете.  

Столиков: Че защо аз?

Леля Славка: Защото ми треперят ръцете. Ясенчо, налей ми водичка! Аз, закона, без да искам съм го сгазила.

Столиков: /намига на Ясен /Без да искам, нарочно. 

Леля Славка: Че помогнете ми де, господин Столиков! Аз после благодарствено писмо до кмета ще пратя.

Столиков: Какво ме топли мен? Благодарностите не се ядат.

Леля Славка: Знам, знам. То ако се ядяха, нямаше да шетат клошарите по кофите. Аз ще си платя…

Столиков: Ти да не ме подкупваш, госпожа?

Леля Славка: Опазил ме господ. Не. Искам да ви ползвам като... консултант. Или не може.

Столиков: А може то, но…

Леля Славка: Че то кого друг да ползвам? В кметството само вие сте толкова начетен. Всичко знаете. Когато съм се обърнала към вас, все сте се отзовавали.

Столиков: То си е вярно. Моите колеги отдавана са забравили да четат. А за гражданите пукната пара не дават. Бюрократи! Добре дайте тук да ви напиша молбата, но по- бързо че и други ме чакат!

Славка подава лист и химикал. Той започва да пише.

Леля Славка: Това за дъвките, кой го измисли?

Столиков: Общинарите. /тихо/ Аз лично смятам, че е голяма глупост. Простаци.

Леля Славка: Глупост, ами.

Столиков: Кой ви е виновен? Сами сте си ги избирали. Да им берете сега гайлето. То мен ако питаха….

Леля Славка: И защо не са ви питали?

Столиков:/високо без да обръща внимание на въпроса й/ Но никой не ми плаща да разсъждавам, а да изпълнявам./тихо/ Простаци!  Между нас казано е недалновидно. Дъвченето трябва да се поощрява.

Леля Славка: И аз така си мисля. Кариеса…

Столиков: Ами. Какво общо има с  кариеса? Дъвката, госпожа, е велика работа. Когато човек дъвче, по малко приказва./вдига поучително пръст/ Защо? Защото устата му е заета. Даже, ако питат мен, малко се дъвче  в тая държава. Абе, тикни му на този народ една по - голяма дъвка в устата и го остави. Отдалече ще се вижда, как мляска. Мляс, мляс, а тогава да смее да каже, че е гладен. Мляс, мляс да смее да вика, че е на ръба. Мляс мляс, едва издържал вече. Кой ще му повярва?

Леля Славка: Но нали… .червата му куркат. И който чуе...

Столиков:  Кой да чуе бе, госпожа? Този, който трябва да чуе гледа от далече. Пък и да чуе ще помисли, че са някакви модернистични звуци. Техно. Рап. Фолк. Мелодия значи.

Леля Славка: Е, как може да се сбърка? Като че ли те не са дъвкали дъвка?

Столиков: Може да са дъвкали, но са забравили. Човешката памет е късо нещо. А сега вече не дъвчат.

Леля Славка: Не дъвчат ли?

Столиков: Не дъвчат, я. Дават им всичко готово смляно. Да не си счупят зъбките. И те само гълтат. Гълтат, гълтат. В индустриални количества.

Леля Славка: Не се ли задавят?

Столиков: То затова такива хора са с широки гърла и голяма уста.

Впрочем ето ти молбата. Още сега да я подадеш в кметството. И да не продаваш дъвки, докато не получиш разрешителното.

Леля Славка: Благодаря, благодаря. /тика му банкноти  в ръцете/ Ето за услугата

Той спокойно си ги прибира и си тръгва.

Столиков: Хайде, довиждане!

Ясен: Лельо Славке..

Славка:/гледа унесено след Столиков/ Хайде, ходи си по живо по здраво!  Разрешително за дъвка. Какво ли ще измислят още?

Ясен: Защо на мен ми се стори, че и първия и втория бяха един и същи човек. Да не са близнаци?

Леля Славка: /язвително/ Близнаци са. Еднояйчни.

Ясен: Че как са се наредили на такива хубави служби? Майка им сигурно…

Леля Славка: Майка им зер. То затуй всичко живо я благославя.

Ясен: Днес хич не ти върви. Все такава ли глутница е? 

Леля Славка: Е, не винаги. Пък и аз съм печена. Нали видя? Направя се на по глупава, отколкото съм и глобата ми се размине.

Ясен: Какво ти се разминава? Аз като гледам ти все даваш.

Леля Славка: Давам, но помалко. Колкото да не се заяждат с мен. Те добре и аз добре.  Ох и те не са за завиждане.

Ясен: Ами... Още малко и ще ги съжалиш.

Леля Славка: Съжалявам ги бе, Ясенчо. Ей, на честен  кръст! Ти знаеш ли, какво е да си на една мизерна заплата? Язък дето си учил толкова. Броиш жълтите стотинки. Угаждаш на някой тъп шеф. Лижеш, кривиш се, лицемерничиш само и само да си запазиш службичката. Пък хората  злобеят. Все им се иска да ти дръпнат стола. Крак да ти подложат. Не са за завиждане, слушай ти мене!

Ясен: Какво да те слушам? Че тоя от една обиколка ще си напълни дисагите за цял месец.

Леля Славка: Обаче колко страх бере. Че тоя за няколко години ще се гътне, я от инфаркт, я от рак. То сега всичко е на нервна основа.

Ясен: Него ли го е страх, него ли? Като го гледах ни страх, ни съвест имаше.

Леля Славка: Не е тъй бе, Ясенчо. Откъде да знае човекът, че всички са честни като мен. Я си представи, че  го дебне някоя скрита камера. Или че са му приготвили белязани банкноти. Всякакви душмани има. Обаждат се в полицията и после иди доказвай, че не си изнудвал. Рекет, бе Ясенчо. Рекет ще кажат. Чак по телевизията ще те дадат.  Отиде ти доброто име. Службичката ти отиде. Ти ако беше, нямаше ли да се страхуваш.

Ясен: Аз ако бях, нямаше да искам.

Леля Славка:  Че то и той не иска. Нали видя, помага човекът? Ако нямаше такива като него, щяхме ли да съществуваме ние с нашите магазинчета на дребно. Едрите риби щяха да ни прилапат, бе Ясенчо. Този живот е направен за тях. Всякакви леснинки са за тях. И знаеш ли защо? Защото са тъпи. Пък за нас знаят, че сме хитри. Ще се справим някак си  и... ха по нас, ха по нас. Те с харпуна, ние под камъка, тъй върви живота. Добре че камъни има още. Абе Ясенчо, ти защо не вземеш да правиш харпуни. Не е толкова трудно. А и се търсят. Шарани колкото щеш.

Ясен: С харпуна се убива, лельо Славке. Аз съм милозлив човек.

Леля Славка: Те другите ще убиват. Ти само ще точиш острието. И щом си милозлив, ще го намажеш с отрова да не се мъчат завалийките дълго.

Ясен: Ти сериозно ли?

Леля Славка: Шегувам се, бе Ясенчо. Ти пък..

Ясен: /сочи към стъклото/Лельо Славке, лельо Славке, още един идва. Досущ като първите двама. Да не кажеш, че и той е от близнаците.

Леля Славка: И той я. Оле Ясенчо, оле майко! Този е най -страшният. Ни се води, ни се кара. Сточуков бе, Сточуков от данъчното.

Ясен: Че колко близнаци са? Още има ли?

Леля Славка: Много са, Ясенчо. Много са, мойто момче. Стотици. Идат със сто имена, със сто лица, със сто чука.  Цяла армия. /отива слага една към вратата да посрещне данъчния инспектор,поема си въздух и си удмивка на лицето /Добър ден, господин Сточуков.

Сточуков: Добър ден, добър ден.

Ясен се понадига и кима за поздрав.

Сточуков: /към Ясен/ Добър ден./към леля Славка /Как е, госпожа, стокооборотът? Върви ли?

Леля Славка: Долу горе.

Сточуков: Идвам, госпожа, по сигнал. /чука с пръст по тезгяха /Не сте чукали касови бележки.

Леля Славка: /опитва се да се шегува/ Как ще чукам, господин Сточуков. Жена на моята възраст.

Сточуков: Признавате значи.

Леля Славка: Шегувам се, де. Чукам, по цял ден чукам. Ала понякога апаратът от толкова чукане се разваля, горкият.

Сточуков: Я, разваля се. Не на мене тия госпожа. Не на мене. Вие господине, имате ли касова бележка?

Леля Славка: Той….

Ясен: Аз…

Сточуков: Дайте да я видя!

Ясен: Аз…

Леля Славка: Той…

Сточуков: /язвително/Какво да не сте я изгубили? Познат номер. /вади кочан с глоби/ Сега ще си платите глобата и ще видите как ще си пазите касовите бележки. /заканително/ Изгубил я.

Ясен: Аз нямам бележка…

Сточуков: Сетих се вече. Ще плащате ли или…

Ясен: Нямам бележка, защото не съм пазарувал.

Сточуков:/разочаровано/ И какво правите в магазин без да пазарувате. Вас питам? Не се оглеждайте като шугаво шиле! Да не би да работите тук.

Ясен: Ами аз…

Сточуков: Веднага разбрах.  Работите. Имате ли трудов договор? Я да го видя!

Леля Славка: Господин Сточуков, господин Сточуков…

Сточуков: Вие моля не се обаждайте! Сигурен съм, че това работно място не е декларирано  в данъчното и не  му е платен данъка. Сега да си кажете трите имена…

Ясен: /сърдито/Нищо няма да ти казвам.

Сточуков: Тогава ще извикам свидетели и ще  съставя протокол.

Ясен: Какъв протокол ще съставяш, бе? Не съм работник, защото няма работа. Не съм клиент, защото няма пари.

Сточуков:  Тъй ли, а подал ли си данъчна декларация, че нямаш пари?

Ясен: Господи, мислех, че се подава декларация само ако имаш пари.

Сточуков:  А платил ли си данък за интелектуална собственост?

Ясен: Че аз нямам интелектуална собственост.

Сточуков: И лъжеш. Нали каза, че мислиш?

Ясен: То да не каже човек нещо. Веднага с чука. Тук чук данък, там чук данък. Ама ха.

Сточуков: Я го гледай, какво държание! Вие знаете ли кой съм? Вие знаете ли, че…

Леля Славка: /миролюбиво/ Господин Сточуков, господин Сточуков. Момчето ще заминава за чужбина, та чака само тук.

Сточуков: Ще ми повишава тон той на мене. В чужбина ли ще заминава? А данъка за жилището си платил ли е?

Ясен: Аз нямам жилище.

Сточуков: Или данъка на колата…

Ясен: И кола нямам…

Сточуков: Сега ще кажеш, че и вила нямаш.

Ясен: Че откъде да имам?

Сточуков: Ами какво правиш още тук, бе. Я се пръждосвай, друг да ти бере гайлето. Чааакат на готово тая държава да ги храни. /вижда на стъклото маскирания, който се опитва да разбере, дали има хора вътре/ Тоя мим, какво прави тук? /в това време маскираният вижда че вътре има повече хора и се скрива/ Къде хукна бе? Ходят по улиците. С разни маймунджалъци пари трупат, пък данъци не плащат./към Ясен/ Я тичай да ми го доведеш!

Ясен: Кого? Аз никой не видях.

Сточуков: Ти ли не видя? Всичките сте един дол дренки. Хайде тичай бе!

Леля Славка му прави знаци да се подчини и Ясен излиза

Леля Славка: /угоднически/ Нали видяхте? Всичко е в ред. Но да ви кажа. Докарали са ми едно прясно хубаво сиренце. Да ви завия една бучка.

Сточуков: Завийте ми едно кило!  Колко струва?

Леля Славка: Е, вие пък! Като за вас, нищо.

Сточуков: Не може така. Ще си го платя или няма да го взема.

Вади банкнота и я слага на тезгяха. Славка ще не ще взема банкнотата и връща ресто. Издава касова бележка. Сточукова   грижливо я прибира.

Сточукова: /хвърля монета на тезгяха/Я ми дайте  едно пакетче семки! И да си ходя. Види се не били прави хората.

Славка доволна, че всичко свършва благополучно му подава семките, без да взема парите.

Леля Славка: Вземете, да се почерпите!

 Сточуков тръгва да излиза, после изведнъж се връща самодоволно усмихнат.

Сточуков: И така, защо не издадохте касова бележка?

Леля Славка: Нали… ви я дадох?

Сточуков: За сиренето. За сиренето ми дадохте касова бележка. А за семките?

Леля Славка: Но нали аз … не взех парите.

Сточуков: Аз пък ви ги дадох. Ей ги на там на тезгяха.

Леля Славка: Бях се улисала… такова.

Сточуков: Вие май често се улисвате. Хванахте се, госпожо! Хванахте се! Сега ще ви съставя едно данъчно постановление.

Леля Славка: Но моля ви, моля ви семките бяха така… за почерпка. Затова не ги маркирах

Сточуков: Искате да кажете, че сте направила опит да ме подкупите. Добре, тогава ще звънем в полицията.

Леля Славка: Не, не аз просто…

Сточуков: /започва да пише/ Просто, сложно. Като за пръв път, петстотин лева.

Леля Славка:/хваща се за сърцето/ Колко?

Сточуков: Казах като за пръв път. Какво да се  прави? Законът е много либерален. Но чувам ще има промени. Тогава няма да е толкова малко.

Леля Славка: /започва да се моли/Не може ли да ми простите този път? Все пак става дума за дребни  стотинки.

Сточуков: Става дума за принципи, госпожа, за принципи. Сега ли ще плащате или после с лихви?

Леля Славка: /замаяно/ Аз сега…

Извръща се и вади от сутиена си парите.Ясен се връща задъхан.

Ясен: Нямаше ни мим, ни дявол.

Сточуков: Нищо. Ако се появи пак да дойде в данъчното.

Ясен: Кой? Мимът или дяволът?

Сточуков: И двамата.

Ясен:/вижда пребледнялото лице на Славка/ Лельо Славке, какво ти е ?

Леля Славка: Нищо, нищо.

Сточуков: Леля ти Славка си намери майстора.

Ясен: Моля?

Сточуков: Тръснах й една хубава глобичка.

Ясен:  Аз мисля…

Сточуков: /иронично/ Да си си платил данък интелектуална собственост?

Ясен: Милост нямате ли?

Сточуков: Аз да. Държавата няма.

Леля Славка:  Остави Ясенчо! Аз си знам. Умиране има, оттърване няма.

Сточуков: /към Ясен/ Правилно. Не напразно госпожата е от толкова години в бизнеса. Научила си е урока. Макар малко зашеметена да изглежда.

Леля Славка: Как не. От толкова удари с чука. Ето парите. Бях ги приготвила … за нов бойлер.

Дава парите.

Ясен: / язвително/ Сега доволен ли си?

Сточуков:/невъзмутимо/ Още не съм изпълнил плана.

Ясен: Какъв план? И вие ли имате план?

Сточуков: Че кой работи без план? План за глобите. Личи си че не познаваш работата ни.

Ясен: Ами ако никой не греши. Тогава, как ще си изпълните плана?

Сточуков: Хе, хе ти пък. Никой да не грешал. Ами… ще го накараме да сгреши. Толкова е просто. Хе, хе.

Ясен: Как просто, как просто/леля Славка го дърпа да си мълче/ Толкова ли е лесно да накараш някого да сгреши.

Сточуков: Абе, младеж. Като ти измисля един закон, че черното е бяло. Викай си колкото искаш, че е обратно! Където те срещна, все ще те глобявам.

Ясен: /ядосано/Ти ли ще ми измислиш?

Сточуков: /невъзмутимо/ Аз не. Държавата. Ха, останете си със здраве!

Ясен: Тоя направо ме закла. /спуска се към леля Славка, която подгъва колене/Лельо Славке, какво ти стана?

Леля Славка:/замаяно/ Аз… нищо ще ми мине./ идва на себе си и започва високо да нарежда като на умряло/ Ох, тоя ме изгори! Изгори ме, Ясенчо!  Изгори  ме! Половин година няма да се оправя сега. Ох, ох, майчице! Как ще платя утре на онзи с яйцата? Хляба как ще платя? Божкее!

Ясен: /суети се около нея/ Вземи, пийни малко водица!

Леля Славка: Чукна ли й касова бележка? Ох, господи, съвсем откачих.

Ясен: Как няма да откачиш? Той направо те ограби. И кажи пак, че не е виновен!

Леля Славка: /ходи напред назад из магазина/Не е виновен я. Рушвет не взе. Не открадна. Квитанция даде.  Просто... Просто…. Просто си свърши работата.

Ясен: Седни, седни малко. Има ли още да идват?

Леля Славка: Не знам. Май всички се извървяха. Дано отсега нататък само клиенти влизат./малко по малко идва на себе си/ Ох, майчице!

Ясен: /загрижено/ Да ти дам ли нещо друго? Спешна помощ да извикам, а?

Леля Славка: Добре съм, добре съм.Аз ще се оправя, Ясенчо.

Ясен: Бе, как ще си добре? Нали те виждам? Една капка кръв не ти е останала по лицето.

Леля Славка: Че като ми изпиха кръвчицата ония душмани.

Вижда, че Ясен е много разстроен

Леля Славка: Не бери грижа ти за мен! За себе си помисли! Белким там, където отиваш няма толкова много… лешояди.

Ясен: /клати глава/Аз нали затова уж тръгвам, я? И на мен колко пъти са ми омеквали краката, така както на теб. Дали пък и там не е същото? А лельо Славке. Хората не са ли еднакви навсякъде?

Леля Славка: Хората са еднакви, Ясенчо. Юздите са различни. Някъде са по- разхлабени. Затова се лъже човек. Пък ти иди. Посъбери малко! Изправи на крака Сирмето… и пак се върни.

Ясен: Защо ли ми е да се връщам? Какво да правя тук?

Леля Славка: Магазинче бе, Ясенчо. Магазинче на дребно.

Ясен: Да бе, баш магазинче!  Не видях ли, как те цоцат отвсякъде?

Леля Славка: Ама съм жива. Още не са ме гърмели. И няма да ме гърмаят. Защото нали ти казах? Магазинчето ми е на дребно. Не се набутвам между шамарите на големите.

Ясен: И това живот ли е?

Леля Славка: Живот е бе, Ясенчо. Живот на дребно. Какво да искам повече? Че тя и държавицата ни е като моето магазинче. Дребничка. То затуй всеки влиза, когато си иска и прави каквото си иска. Защото е клиент. Аз нали ти казах? Клиентът винаги има право. И с  кални обувки да стъпва в душата  и да я мачка. Все има право. Важното е да купува, Ясенчо. Иначе няма как. Трябва да се яде.

Ясен: Разбирам бе, лельо Славке, разбирам. Само, че много евтино ни купуват.

Леля Славка: Евтино, защото…. знаеш ли защо?

Ясен: Защото сме калпави.

Леля Славка: Не бе, Ясенчо. Заради опаковката. Хубава стока сме, качествена, но  опаковката е проста. На другите- една такава лъскава. Може да се крие под нея марципан, но прилича отдалеч на шоколад. И се лъже човек. 

Ясен: Докога ще сме, дето казваш, толкова дребнички?

Леля Славка: Знам ли? То ако зависеше от мен! Макар, че не са ли дребните неща най- скъпи, Ясенчо? Ей на, и сърцето е малко, пък то прави душата на човек. Кажи  сега като тръгваш, сърцето си не оставяш ли тук?

Ясен: /горчиво/ Аз още никъде не съм тръгнал. Нали виждаш? Стоя тук, а никой не идва.

Леля Славка: Да не би за вечерта да ти е казал?

Ясен: /с надежда/ Викаш може за вечерта да е казал. Аз да не съм разбрал нещо.

Леля Славка: Може и така да е.

В магазинчето нахълтва маскираният мъж.

Крадец: Горе ръцете. Това е обир. Обир е.

Леля Славка: /вдига ръце и подканя Ясен да ги вдигне/ Добре, де. Не викай толкова!

Крадец: На пода, всички на пода!

Леля Славка: Ще извиняваш, но как ме виждаш на пода. Че аз легна ли веднъж, после няма изправяне.

Крадец: Добре тогава. Давай всичките пари…. Парите, парите, казах… и една дъвка.

Леля Славка: /смъква ръцете/ На тоя номер вече не се хващам. Не давам дъвки, докато не си платя разрешителното. Виж го, бе Ясенчо! Бас държа, че тоя го е изпратил Столиков.

Крадец: Горе ръцете! Ще ви гръмна, ей. И окото ми няма да мигне. Давай парите!

Ясен: /тихо/ Лельо Славке, тоя май наистина е обирджия.

Леля Славка:  И какво ще ми обира? На босия цървулите./високо/ Какво бе? Парите ли ми искаш? /отваря чекмеджето на касата/ нищо няма, нали виждаш? Закъснял си. Данъчният мина преди малко.

Крадецът започва да се тръшка

Крадец: Каква е тази карма? Където и да отида днес се оказва, че  са ме изпреварили.  Как ще се върна у дома? Жената, децата как ще погледна в очите.

Ясен: Тоя подиграва ли се с нас?

Леля Славка:  Като го гледам, как се тръшка искрен ми изглежда. Я стани, стани! Не се валяй тъй по земята. Днес не ми остана време да почистя.

Крадец: Дай един нож! Чуваш ли какво ти казвам!

Леля Славка: Добре де! Ще ти дам./подава му един нож/Защо ти е?

Крадец:  Да се намушкам./възмутено/ Тоя не реже.

Леля Славка: Ако си решил да се убиваш, вземай ножа и ми се махай от магазина! Ааа, само до самоубийци ми е сега. Ще дойде полиция, ще затвори магазинчето и аз после гладна ще стоя.

Ясен:/взема му ножа/ Я дай тоя нож! /опитва го/ Хм, добре реже ножлето. Успокой се, де! Или искаш да ти врътна един шамар.

Крадец: Как бе братче? Като не ми върви и туй то.

Ясен: Не си само ти.

Леля Славка носи едно кафе и го подава на крадеца.

Леля Славка: /загрижено/ Хайде, изпий едно кафенце! По -добре ще ти стане!

Крадец: /пие кафе и с благодарност гледа леля Славка/ Ей тъй не ми върви от едно време насам. Съвсем оголях. Жената ще ме напусне.

Ясен:/подигравателно/ Викаш не върви, а?

Крадец: Хич.

Ясен: Че друго няма ли за теб?

Крадец: /вдига рамене/ Само тази професия  знам.

Ясен: Професия ли?

Крадец: Професия. Занаят. /въздъхва/ Ей тежки времена, ей. Мислех, че тъй ще се пенсионирам, но не било.

Ясен: Защо ? Аз  както чувам единствения доходен бизнес днес е кражбата. Хем с данъци не те облагат. Чиста печалба.

Крадец: Да бе, но аз съм… крадец на дребно.

Леля Славка: /започва да се смее/И той. Виждаш ли, Ясенчо и той бил на дребно.

Ясен:/ подема смеха/ Дето викаш за държавата, лельо Славке…. Вярно. На дребна държава, всичкото й е дребно.

Крадец: Какво се смеете вие бе? Да не мислите, че ми е лесно? Преди бях джебчия. / гордо/Но да ви кажа -  бях професионалист. Наблюдавам човека, следя го. Преценявам реакциите му и чак тогава посягам. И какво мислите намирам в прокъсания му джоб?

Леля Славка:/превива се от смях/ Стотинки…

Ясен:/смее се/ Дребни.

Крадецът:/гледа ги мрачно/ Дребни стотинки, я. На вас ви е весело.

Толкова труд за нищо. Жената не вярва. Вика, кой знае по коя харча голямата пара.

Леля Славка и Ясен: / споглеждат се от време на време и пак започват да се смеят/ Дребни… стотинки

Крадец: И реших да… прескоча едно стъпало по нагоре. Дмек -  по магазините.

Леля Славка и Ясен смеейки се в един глас: На дребно.

Крадец: На дребно. Така ме посъветва един психолог. Защото, когато изпаднах в професионална криза отидох при психолог. И той ми вика. Имаш талант. Няма да се отчайваш! Но стига си се скитал по улиците! На възраст вече си. Обърни внимание на магазините…

Леля Славка и Ясен: ….на дребно

Крадец: Интелегентен човек. Не каза кради. Каза -  обърни внимание.

Ясен: Лельо Славке, този учен човек, дали плаща данък интелектуална собственост.

Леля Славка: Сигурно. Той, Сточуков, не прощава на никой.

Ясен: Аз и без да съм психолог мога да ти кажа, къде ти е грешката, приятел.

Крадец: /гледа го недоверчиво/  Хайде бе? Безплатно ли?

Ясен: Безплатно. Като те гледам нямаш, с какво да ми платиш.

Крадецът безмълвно обръща хастара на джобовите.

Ясен: Каза, че си прескочил едно стъпало.

Крадец: Е и?

Ясен: Какво е и? Защо се мъчиш да катериш стълби? Хвани асансьора и право нагоре до върха.

Крадец: Че там краде ли се?

Ясен: И още как. Кажи, лельо Славке! Веднъж да откраднеш властта пък тогава, кеф ти пари, кеф ти доверие

Леля Славка:.. кеф ти минало, кеф ти бъдеще

Ясен: … кеф ти съдби човешки, съдби народни…

Крадец: Хей чакайте малко…

Леля Славка: Няма да стоиш на опашката, а ще си преди другите…

Ясен: Няма да си прецакан. Другите ще прецакваш

Крадец: Чакайте бе…

Леля Славка: Като кажеш, “Дръжте крадеца”, ще ти ръкопляскат.

Ясен: Като откраднеш ще те възпеят. Опитът ти ще изучават.

Крадец: /насочва пистолета към тях/ Млъквайте ви казвам! Аз … не съм подлец. Аз съм само един крадец.

Двамата:/отново се разсмиват/ На дребно.

Крадец: Бе на вас какво толкова ви е смешно? Като че ли не са ви ограбили преди малко? Май плачете за психолог.

Леля Славка: То не е лъжа. Да ме пита човек, защо не съм го затворила още тоя магазин?

Ясен: Пък мен, докога ще вися тук като един сопол?

Крадец: Пък мен,  защо не съм взел асансьора.

Леля Славка: Но няма да го затворя. Само така си приказвам. Това е животът ми. Какъвто е, така си го обичам.

Ясен: И аз ще чакам. Какво друго ми остава? Една надежда, я. Една надежда за чужбина.

Крадец: Пък на мен ми се завива свят в асансьора. Истина ви казвам, какво се смеете./към Ясен/ Хей, ти в чужбина ли ще ходиш? Защо не вземеш и мен? Колегите казват работа там дал бог.

Ясен: Но за там трябват…

Крадец: Знам, знам. Трябват пари. /към леля Славка/ Нищо ли не е останало в касата? Шегувам се разбира се. Но ще намеря.

Ясен: Ще намериш, я. Ако успееш да изпревариш ония със стоте глави.

Крадец: Моля?

Ясен: Нищо. Ти тръгвай!

Крадец: Вие ме чакайте тук, ей!

Тръгва. После се връща.

Крадец/към леля Славка/ Дай една дъвка все пак! Да не се разчуе, че съм си тръгнал без нищо. Репутацията ще пострада.

Леля Славка му подава дъвка и той излиза

Ясен: Май стана весело.

Леля Славка: Така е. Веднъж весело. Веднъж тъжно.

Ясен: Ербаб жена си ти. Как поне малко не се уплаши от тоя.

Леля Славка: Че какво да се плаша? Претръпнах вече. Тоя беше една рибка…дребна.

Двамата отново се разсмиват

Ясен: Дали ще се върне?

Леля Славка: Ами. Ще го бастисат на някой ъгъл братята стотници. Я затуй, че не си е измил ръцете, я затуй че не си е платил данъка дето диша.

Ясен:/поглежда навън/ Взе да се смръчава.

Леля Славка: Брей то станало време да затварям.

Ясен: А моят човек го няма още.

Леля Славка: Датата да не си объркал?

Ясен: /вади бележка/ Не бе, ето тук е написано.

Леля Славка: Няма ни месец, ни година..

Ясен: Викаш, може да съм сбъркал месеца

Леля Славка: Или годината

Ясен:/съвсем тихо/… или годината.

Леля Славка: Аз... трябва да затварям вече, Ясенчо.  Ти  няма ли да си ходиш? Като гледам… твоят няма да дойде.

Ясен: /тихо/Ще дойде бе, лельо Славке.

Звучи песен

Казват, че идвала птица чудата.

С бели надежди, с бели мечти.

Пламъче светвало малко във мрака

и преобръщало трудни съдби.

Трябвало само да гледаш нагоре

с чисто по детски, наивно сърце.

Да продължаваш да вярваш, че може

да си отскубнеш бяло перце

Слушайки тая приказка стара,

тичам нагоре, напред към върха.

Има я, има я птицата бяла

Вярвайте хора! Туку виж е дошла.

Ясен: /упорито/  Ще дойде. Той… ще дойде. Затова ще  чакам. Докогато трябва. Нищо друго не ми остава, лельо Славке.

Леля Славка: Аз ... бих те взела у дома, ама … не е много прилично. То не е много прилично и да те оставя на вън, де./подава му куфара/ Ти ще прощаваш.

Ясен взема куфара и излиза. Навън се свива заморничево и потреперва. Леля Славка заключва магазина.

Леля Славка: /гузно/ Е хайде… лека нощ, Ясенчо. Пък ако тръгнеш…да пишеш.

Тръгва си бързо, а той стои отчаян.Леля Славка позабавя крачките, спира, после решително се връща. 

Леля Славка: Тя, твоята бяла лястовица няма да дойде, Ясенчо /вижда отчаяния му поглед/ Не казвам, че няма бяла лястовица. Просто… ти  си е привидяло. Било е,  я кукумявка, я нещо друго. Хайде, тръгвай да те водя у нас! Няма да те оставя на улицата. Нощно време. Всичко може да се случи.

Ясен: Нали хората….

Леля Славка: Ще се оправя аз. Не бери грижа!С всичко се оправям аз. Пък ти  като се наспиш, може да ти хрумне някакъв бизнес.

Ясен взема куфара и нерешително тръгва след нея.

Леля Славка: /на излизане/ Ще ти  изпържа яйчица.Пръстите си ще оближеш.

Леля Славка: /вече зад сцената/Абе Ясенчо, ти защо не вземеш да продаваш бели лястовици? Нали видя колко се търсят?

Ясен: Бе и на мене точно това ми хрумна.

Край