1-Вечният Тутракан Това е историята на моя град в рими.За да ги сътворя, аз я прочетох.А когато я прочетох, се впечатлих, защото разбрах, че историята на всеки град е като историята на чавешкия живот.Тя лъкатуши подобно пътука- ту нагопе ту надолу. Възход и падение, застой и пак възход.Важното е следата да остане в паметта. В спомена.В надеждата. А Тутракан го има – от древността та досега. Вечен като Дунава. Всички тези стихове са по истински истории. На моя Тутракан.
2-Плетачка на любов
Не зная дали би било кощунство , ако поразсъждавам върху библейската история за изгонването на Адам и Ева от рая. Представям се покрусата на Адам пред затворените врати и вика му: „Господи, нима ще ни оставиш голи в този студен свят?” „Не, казал Той и сложил в скута на Жената едно кълбо. Да изплита с любов и надежда топлите одежди на човешкия род. За Нея е тази стихосбирка и за простите бримчици чувство,
без което животът не би имал смисъл.
3-Шкурка за душата
Поне веднъж душата трябва да се изшкури.Веднъж на един живот.Представяте ли си това да стане с тези стихове.Да станем с няколко грама шлака по-малко.Защото Господ не си е свършил работата добри.Много бабунки е оставил по душата.Понякога са толкова много, та дори не можеш да я откриеш.Обаче е оставил вратичкаVКъм душата и към рая.И като шкуриш, шкуриш вземеш че стигнеш до нея. И до рая. | 
